МЕЛНИК

Сред пейзажа на Мелнишки пясъчни скали - плиоценски езерни образувания в югозападните склонове на южен Пирин, е разположен Мелник, най-малкият град в България и най-значимият паметник на българската средновековна и възрожденска култура. Заедно с Роженския манастир са обявени за природен и културно-исторически резерват.

 Мелник е най- малкият град в България. Населението му днес наброява около 250 жители. Намира се в югозападната част на страната ни, близо до гръцката граница, и е заобиколен от билата на Пирин и Беласица.

Градчето е обградено в долина от великолепни и внушителни земни пирамиди. То е обявено за културно- исторически резерват и за град- музей.

Oткритите архитектурни детайли, монети и др. говорят, че тук е имало селище още през тракийската епоха. Районът е обитаван от тракийското племе Mелди, дало на света големия вожд на римските роби Спартак. През V- VI век по поречието на река Струма се заселват славяни и те дават името Мелник на селището. През средата на IX век, по времето на хан Пресиян, градът се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Добрата му естествена защита и разположение спомагат за бързото му издигане като един от граничните постове на българската държава при границата й с Византия. Затова Мелник е ограден със силна отбранителна крепост.

Голям подем Мелник преживява, когато деспот Алексий Слав, потомък на българската царска династия, превръща града в столица на самостоятелно феодално княжество. Построяват се редица църкви и манастири, закипява търговията, производството на памук и тютюн. Великолепното мелнишко вино, получавано от специален сорт лозя, донесени чак от Сирия, прочува града из целия свят. След падането под османско владичество селището постепенно запада. По времето на Българското Възраждане Мелник става важно икономическо и духовно средище с над 25 000 жители, около 1 300 къщи и повече от 70 църкви.

Старинните мелнишки домове впечатляват с богатата си архитектура и с уникалните си изби.

Най- известна сред всички е Кордопуловата къща, която има венециански таван, изографисан от ръката на дебърски майстор, и изба с огромни винени каци.

Пашовата къща (1815 г.) със своите резбовани тавани днес също е превърната в музей, а Болярската къща с кулата е най-старата запазена къща в България.

Днес този китен град е едно от най- привлекателните места за туристи от страната и чужбина.

                  ЧИПРОВЦИ

Чипровци е малко градче, разположено на 480 м надморска височина на брега на река Огоста, в полите на Западна Стара планина. В града живеят около 2500 души и той отстои на 33 км западно от Монтана.

По тези земи е имало селище още по тракийско време, но своя разцвет то изживява през първите три века на Османското владичество. През XVI- XVII век Чипровци се прославя като най- големия златарски център на Балканите. През 1688 година тук се вдига известното Чипровско въстание, организирано от българските католици. То завършва с неуспех, но слага край на статута на Северозападна България като буферна зона между Османската империя и Хабсбургските територии. През XIX век най- бързо се развива килимарството. Чипровските килими, които са ръчно изработени, прославят селището по целия свят.

Днес Чипровци е едно малко и спокойно градче. В околностите му природата е великолепна и може да се види красивият Чипровски водопад.

На 5 км североизточно от града се намира Чипровският манастир „Св. Йоан Рилски“, изгарян и наново издиган шест пъти по турско време.

                    СОФИЯ

Българската столица София се намира в Софийското поле, на 550 м надморска височина и е заобиколена от планините Люлин и Витоша. Котловинното положение на града и близостта му с околните планини, правят климата му мек и приятен. Населението на града наброява около 1 200 000 души.

Първите следи от човешки живот по тези земи са отпреди 5 000 години. Около термалните извори в региона, през XVIII век преди новата ера, възниква древен тракийски град на племето серди. По- късно дошли римляните и определили селището като център с голямо стратегическо значение, те го превръщат в град и му дават името Сердика. Различни племена като готи, вестготи и хуни нападат и разрушават града през III и IV век. През 809 г. ,по времето на хан Крум, получава славянското име Средец. В края на XIV век, по името на богинята на мъдростта, градът приема днешното си име София. През годините на османското владичество градът запада, но след Освобождението той е в подем и е обявен за столица на България.

Термалните минерални извори в София бликат в центъра и в кварталите Горна Баня, Княжево, Овча купел и град Банкя.

Една от забележителностите на столицата е най- древният паметник от IV век пр. новата ера – ротондата “Св. Георги”. През VI век е превърната в християнски храм. По време на царуването на Селим V -ти е била джамия. Макар и неголяма, тя е украсена със старинни стенописи от различни епохи.

Храм- паметникът “Александър Невски”, с дължина 72 м, ширина и височина 55 м, е строен от 1904 до 1912 година. Куполите и арките му са позлатени, а вътрешността му поразява с великолепието си.

Църквата “Света Петка Самарджийска” от XIV век, има ценни стенописи, наслоени в три пласта от XV- XVII век.

Други забележителни архитектурни паметници са: руската църква “Св Николай”, запазената Баня баши джамия, сградата на Народния театър и много други. В полите на Витоша се намира и изключителнaта Боянска църква, строена в началото на XI век. Стенописите са впечатляващи и учудват с реализма на изобразяваните сцени. Изключително ценни са и ктиторските портрети на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава.

В центъра на града се издига най- големият конгресен център на Балканите - Националният Дворец на Културата.

В близост до града се намира Панчаревското езеро и Искърският язовир.

  САНДАНСКИ

Сандански е курортен град, разположен върху западните склонове на Пирин планина, край устието на река Санданска Бистрица, на 225 м надморска височина.

Известен е с уникалния си климат и лековитите минерални извори. Средиземноморското влияние прави зимата мека, а есента е топла и продължителна. Средната измерена температура през цялата година
14,7° C

Минералните извори в града са били известни и използвани още от дълбока древност. Селището е възникнало през II- рото хилядолетие преди нашата ера и е наричано Медиус от траките. По- късно римляните го преименуват на Дезудава, а славяните през VI век- Свети Врач, в памет на двамата братя Козма и Дамян, които са били народни лечители. През 1947 г. градът е наречен Сандански.

На територията на града има 6 минерални извора, чиято термоминерална вода е с температура от 78 до 81° С. Общият им дебит е около 1 400 литра в минута.

Курортът се посещава през цялата година и е придобил славата на балнеологичен център за лекуване на хронични белодробни заболявания, кожни алергии, синузити, бъбречни и урологични заболявания, неврологични заболявания и др.

На територия 334 дка в Сандански е изграден уникален градски парк с изкуствено езеро, където виреят над 200 средиземноморски растителни вида. Интересни за туристите са: Археологическият музей, Художествената галерия, църквата ”Св. Георги”, манастирът “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян”, Архитектурният комплекс с паметника на Спартак и др.

Ежегодишно в Сандански се провежда фолклорният фестивал “Пирин Фолк”.