Френски език

Френски
Говори се в:	Франция и 53 други страни
Район:	Западна Европа, Африка и др.
Общ брой говорящи:	128 милиона
Ранглиста:	11
Класификация	Индоевропейски Италийски Романски Итало-западни Западноромански Гало-иберийски Гало-романски Гало-ретийски Севернофренски Френски
Официално положение
Официален език на:	Франция и 24 други страни
Контролиран от:	Френската академия
Кодове на езика
ISO 639-1	fr
ISO 639-2(B)	fre
ISO 639-2(T)	fra
SIL	FRN

Френският език (le français, la langue française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на 264 милиона, той е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Монако, Алжир, Тунис и други. Също така той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти говорени в Северна Франция. Известно е че от 3 век насам, в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език, най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германскиговорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи произлизащи от германски езици, дали те са само 400 или 2 % от днещния френски. Голяма част от тях са термини или изрази свързани със социалната структура на обществото или военни тактики. Името на самия език Français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците говорени в Средновековна Франция на три географски групи. Двете основни групи са Langue d'oïl и Langue d'oc (окситански език), в третата е Franco-Provençal (френско-провансалски език), в нея са представени характеристики, които са общи за другите две групи, но не принадлежат към нито една от тях. Романската езикова група в северна Франция е тази на Langue d'oïl - езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да”. Тези езици са повлияни от германския език говорен от франкските нашественици. В последствие френският език се е развил или от Langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики открити във всички Langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е”). Langue d'oc - езиците, които използват oc за „да”, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски, се използват две думи за „да” - oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (“така”).

Фрази

• Salut! - Здравей!
• Bonjour! - Добро утро! Добър ден!
• Bonsoir! - Добър вечер!
• Bonne nuit! - Лека нощ!
• A bientôt! - До скоро!
• Au revoir! - Довиждане!
• Merci! - Благодаря. Мерси.
• De rien. - За нищо. Моля.
• Oui. - Да.
• Non. - Не.
• Je m'appelle ... - Аз се казвам ...
• Je suis de la Bulgarie. - Аз съм от България.
• Je ne parle pas très bien la langue française. - Не говоря много добре френски език.
• Comment ça va? - Как си? - Ça va. - Добре съм. - Et toi? - А ти? - Je suis très bien. - Много добре.